Есен
Ходи Есен боса по крака,
дошло й времето сега.
И от градче на градче,
раздава тя есен от сърце.
В гората отива,
листата взима,
на земята ги дава
за студената зима.
На животните гост става
и ги предупреждава
за нуждата от храна,
за смяната на следващата й сестра.
И когато се разсмее,
започва слънце да грее.
Когато се разплаче,
тъгува дори милото зайче.
Два-три месеца е тук,
чака Зима да настъпи.
И от градче на градче,
раздава есен от сърце.
Трябва да пазим природата, защото тя е нашият дом. Тя ни е създала и без нея нямаше да ни има. Вместо да я пазим като знак за благодарност, ние я унищожаваме. Грижете се за природата, тя е ни е необходима!