Състезатели

Стефания Петкова, 11г. ЧОУ „Азбуки“, гр. София

                                                          Златна есен

         Мина светлото лято и дойде есента. Топлите летни ветрове се превърнаха във вледеняващи вихрушки. Често започна да вали дъжд, който правеше времето навън по-мразовито. Листата на дърветата станаха златни, а после придобиха ален оттенък.  Хората бяха тъжни, защото рядко виждаха слънцето. Те не чуваха веселото чуруликане на птиците, защото животинките вече бяха отлетели на юг. Въпреки студа и тъгата, беше изумително красиво. Тук-там се виждаха зелени петна – боровете и елите.

       Един ден вятърът бе съборил малко врабче от гнездото му. То беше сиво-черно с кафеви петна. Животинчето си беше наранило крилото. По тротоара мина едно малко момченце на име Алекс. То взе птичето вкъщи. Там го настани на най-меките възглавници и му превърза крилцето. Даде му семенца и го остави да си почине.

   Момчето постепенно се привърза към птичето. Те започнаха да си играят заедно. Една вечер      майка му каза:

– Алекс, трябва да пуснеш врабчето на свобода. То не може да остане при нас.

   Момчето знаеше, че това беше краят на приятелството му с птичето. Алекс излезе и на лунната светлина ясно си личеше, че плаче. Детето прегърна врабчето запоследно. Животното го клъвна и отлетя.

     На другата сутрин врабчето беше на перваза и те излязоха навън. Докато тичаше, Алекс осъзна, че врабчето никога няма да го забрави. Вместо това, птичето се привърза повече към него.