ЕСЕН
О, тая мила златна Есен!
Танцува всеки път едно,
Магьосва мислите на всеки
Щом на пристола стъпено.
Дърветата залива със злато,
Където мине всичкото пламти,
Горите в огъня потъват
Сълзи тя пуска да го загаси.
На хората им драго много,
Че Есента дошла към тях
Не искат тя сълзи да пуска
А само радост, вик и смях!