Състезатели

NULL

Богиня Петрова Панчева, 14 години

Брой гласове:
1

В сърцето на България

 

                              В сърцето на България е скрито

градче с неземен рай и дивна красота

разположено на двата живописни бряга,

под които тече реката Златна Панега.

 

 

                                     Мой роден край, оазис на земята

със славно минало и природни красоти,

за тебе пишат стихове и в песни те възпяват

дори извън пределите ти – горди българи.

 

Скали могъщи, природни феномени

Провъртеникът с гордата снага,

посрещат с усмивка и настроение

туристи, гости от цялата страна.

 

На чист въздух и разходка в парка

в компания с приятели добри,

откриваш нови местности и забравяш

 

                       1 стр.

за проблеми, ангажименти, отговорности.

 

 

 

 

 

Зареждаш се с енергия и сили,

пиеш с пълни шепи от извора на младостта,

тук в райските гори с природа дивна

откриваш себе си, намираш път към радостта.

 

Оазисът на Златен парк привлича

със своята атракция и красота,

поеми си глътка въздух, наслади се

на този приказен вълшебен свят сега.

 

Разхождайки се по горската пътека

откриваш, че тя е билкова аптека,

 а природата лекува всеки,

който дошъл е аромата да и усети.

 

      Манастирите „Свети Никола“ и „Света Марина“

приканват те за миг да спреш,

да влезеш в тях и да усетиш сила

 в магията на тишината, да запалиш свещ.

 

И слънцето тъй ярко се усмихва

с лъчите си дарява топлина,

в душата ти прелива ручей бистър

от обич към Искър, Вит и Панега.

 

 

                       2 стр.

Чудеса е изградил Бог със своите ръце –

 

пещери, скали, гори по Искърското дефиле.

Пещерата със очи впива поглед в лазурното  небе,

вечер чудните звезди озаряват нейното сияние.

 

Моят роден край е мил и с история богат,

който го е посетил в душата си остава вечно млад.

Дунавско хоро се вие на площада в китното градче,

в български носии – моми, момци играят, пеят от сърце.

 

 Над полета и гори, песента навред ехти

за луковитските моми,

кенарени платна де белят

  рано, рано призори.

 

Тук живеят и творят своя приказен, вълшебен свят -

Петя с чисто и добро сърце, Ачо със златните ръце.

С труд и обич своите мечти те преследват до зори

и в приказки вълшебни пресъздават своите идеи.

Верни на българския дух и традиция,

с радост и любов посрещат всеки изгрев нов,

а в своята крепост „Родина“

посрещат гости дори от Чужбина.

Ачо и Петя са богати с това, което са дали на хората -

своя труд и душа, своята обич и топлина.

 

 

                       3стр.

 

 

 

 

 

В сърцето на България ги има

хора, като тях със златни сърца,

в историята нека ги запишем,  в книга

да помнят и разказват нашите деца.

                             За творенията и посланията им към нас:

„Опознай Родината, за да я обикнеш!“

„Пази природата, за да те има!“

„Прави добро и го предай нататък!“

„Обичай своя роден край!“

 „Създай своя приказка без край!“

Есенен пейзаж

 

В един прекрасен слънчев ден

с усмивка на лице сияйна

приготвих четките, боите и перце,

и бялото платно безкрайно.

 

Започнах да рисувам есента

красива, цветна, помъдряла

със тихи стъпки в утринта,

 с коси от злато заблестяла.

 

Пристъпва бавно като чудна фея,

но тъжна и угрижена, сама,

нежен полъх на вятъра снагата и люлее

и като фонтан разпръсква есенни листа.

 

Небето ниско, сиво изведнъж

покри се с облаци дъждовни, тежки

и влажен въздух, хладен с дъжд

поръси земята и полето.

 

А слънцето зад облаците пак се крие,

и грее слабо, няма топлинка,

сърцето му е тъжно и унило,

че няма вече глъч и веселба.

Тревата суха, пожълтяла се навежда,

слана попарва и последният и стрък,

съблича изморено старата одежда

обрулена от студени ветрове и студ.

 

Дърветата развяват голи клони,

тъгуват за окапалите си листа,

а вятъра играе си и все ги гони

червени, жълти, шарени, кафяви

под есенния листопад.

 

Птиците допяват последната си песен,

събират се отново на ята,

дошла е пак прекрасна есен,

на юг отлитат, но завръщат се през пролетта.

 

Златна есен – щедра и богата,

носи дарове от плодородната земя,

в китна премяна с кошница от злато,

пъстри черги и килими шари по широките поля.

 

Душата на поета и художник

пред Вас разкрих в една картина, стих,

красива, есенна и свежа

с любов и нежност Ви я подарих!

 

Ние децата на новото време

Учим, творим и мечтаем да пораснем големи.

В България да останем – нашата мила и родна страна,

Тук да отгледаме и възпитаме своите деца.

 

Да пазим природата чиста и свята,

да се грижим за нея и да посадим семето на добротата.

да засадим бъдеще с усмивка и любов,

да преодолеем трудности и посрещнем изгрева нов.

 

Приятели, направете го и Вие – Природата е нашият дом!

Училището ни учи на мъдрост и любов!

Да бъдем отговорни, да бъдем добри,

да се трудим с усмивка

добрият пример от нас и Вас зависи!

 



УЧАСТНИЦИ: