Златна есен
Златна есен тъй красива,
се е настанила в моя роден,
слънчев град.
Пременила, украсила всичко
в своя жълто-червен цвят.
Носи полъха на златна дюля,
и на грозде с цвят на кехлибар.
Брат й хладният ветрец,
пее свойта песен септемврийска:
„Хайде, птички юга е далеч!
Път ви чака . Аз ще съм
попътният ви вятър.“
Тук, остава само малкият врабец
и молбата към децата:
„Не изхвърляйте в кофа
сухия хлебец,
той на Врабчо е храната!“
Златна есен тъй красива,
се е настанила в моя роден,
слънчев град.