Шепот на мъгла
Златни дъждовни капки танцуват в отражението на есента.
Навън се стели неясна мъгла.
В мокротата на времето откривам далечен спомен за семейна къща с деца.
Във вълшебството на мига споделям тайна една.
С аромата на вечно доверие прегръщам стара жена.
И нежно завивам я с доброта.
Приближавам се до камината стара, за да запаля топлия огън в нощта.
А пламъчетата греят напук на вихрената слана.
Крехки листа шептят в ниската трева,
докато души на отминали дни се реят в самота.
Капките дъжд рисуват на прозорците златни чудеса,
и всеки звук носи песен, стара като света.
С мелодията си тя ми разказва за моята мечта,
дарява ме с надежда в любовта.
Късчета от захарни целувки ми препраща с вълшебството си есента.
За да споделя емоцията си сега.
От мъждукащите светлини се стелят сенки в стаята.
В душата ми се издигат хълмове към върха.
А покрай реките каменни мостчета символизират пътя на бодлите към жарта.
На отсрещния бряг се виждат ята, когато от съня ме събужда старата жена.