Есен
Тя пристъпва към мен в тишината
и е в пъстра премяна облечена,
а краката й бели и стройни,
подлудяват младежите вмиг.
И косите й пищни, разпуснати
пак се спускат по стройното тяло,
Есента тихо пак е пристигнала
и ни гледа с очите си бистри.
В тях се къпят небе и метличини,
А усмивката-слънчева , чиста
подлудява деца и младежи
и затичват се всички към нея-
златна есен е със слънце в косите.
Тя притиснала кошница пълна-
с грозде, с круши и ябълки златни,
сякаш слънцето палаво слиза
в тази кошница слънчева , пищна,
а децата се трупат до нея,
слънчев лъч гони палави искри