Златна есен
Сбогом лято, щастливо и нежно.
Ето идва с финес есента,
Ето стъпките -тихи и нежни,
Ни напомнят-царица е тя.
Тя е фина, красива, изящна,
натежала от плод и от цвят,
Стъпва тежко в гората ни златна,
разпилява коси над снага.
Даже слънцето палаво свети,
а звездите надвечер трептят,
Есента във гората ни свети
по-красива от пролетен цвят.
Моя есен
Есен моя, красавице златна,
с пъстра пазва от чудни цветя,
днес аз крача по пътища прашни
и дочувам в гората вода.
Ручей бистър бърбори до мене,
в него падат листа на бреза,
а по пътя ми лист до лист стеле,
есента и рисува пейзаж.
Тази есен-художник прекрасен-
тя рисува със златни бои,
а дърветата в пъстри премени
се оглеждат във извора чист.
Моя есен-капризна и тъжна,
мой прекрасен красив листопад,
пак присядам до извора бързоq
пак оглеждам през него света.